"На изток от Запада" попадна в ръцете ми съвсем случайно, прищявка на личния ми избор и наивната ми интуиция.
Това е сборник разкази, които младия автор е писал далеч от родината в моменти на силна носталгия. "Македониjа", "На изток от Запада" и "Писмото" са произведенията, които най-много ми допаднаха. Останалите тъкмо обратното. Повечето сюжети гравитираха около времето на соца и тази клатеща се тъга ми дойде в повече.
Мирослав Пенков е много талантлив разказвач, симпатична ми е стилистиката му, но у мен остана убеждението, че разказите са насочени към конктерна група читатели, т.е. за западняците отвъд океана, които са далеч от битието на сиромашията по соца.
Мирослав Пенков е много талантлив разказвач, симпатична ми е стилистиката му, но у мен остана убеждението, че разказите са насочени към конктерна група читатели, т.е. за западняците отвъд океана, които са далеч от битието на сиромашията по соца.
Това е, което остана у мен след прочита на книгата, не можах да изтръгна повече...
