"Алексис Зорбас" от Никос Казандзакис

 Завърших книгата. Налях си чаша червено вино, изпекох малко кестени и седнах замислено на масата, чувството на раздяла разкъсваше душата ми. Поех си дълбоко въздух, а пръстите започнаха охотно да удрят по клавишите. 

"Алексис Зорбас" е една от онези книги, в които и ти самият присъстраш, но не като читател, а като събеседник, като свидетел, като съвременник на събитията и хората описани вътре. Майсторският стил на Казандзакис те настанява уютно в историята, тъй че нищо да не ти се струва непознато и необикновено, та дори и нищо да не знаеш за Крит. Не случайно на всеки от нас, след като прочете книгата, му се иска да срещне Зорбас, да вкуси от лудостта му, да се потопи поне за миг в необуздания порив, който изпълва живота му, да се разпали и угасне в критската история. Той, Зорбас, не е просто един харизматичен и сладкодумен скитник, който изпълва съдържанието на романа, той е самият смисъл на живота - въпросът и отговорът, богът и демонът, битието и смъртта.  Точно по този философски път е крачел Казандзакис, когато среща истинския Зорбас и неговото светоусещане ражда музата за този прекрасен роман. 

"Алексис Зорбас" не е народописна книга за гърците, нито възхвала на гръцкия дух, тя е философия на щастието отвъд моралните ограничения.

Имам една теория, че книгите ни намират в подходящият за нас момент. Виждаш книга, любопитстваш, чудиш се, но не посягаш към нея. Минава време, забравяш. След месец, година, две тя пак те намира и с невидима сила те притегля към себе си. Душата се обладава от силата на написаното, а ти за миг не съжаляваш, че не си посегнал още първия път... защото знаеш, че тогава не си бил готов. 

"Как оглупях" от Мартен Паж / How I became stupid by Martin Page

Сетих се да спомена за тази книга в случай, че някой реши да си я купи. Искам да предпазя всички, които са на път да направят тази съдбовна грешка. Крайно неприятно ми е когато трябва да давам орицателни отзиви за някоя книга, до скоро считах, че е нужно авторите винаги да се поощряват, но вече разбрах и че не е хубаво, когато някой се вземе прекалено на сериозно. Все по-често наблюдавам как хора в стремежа си да се изявят като артисти в едно или друго поприще, създават своето "изкувство" и усилено заливат социалните мрежи с него, като най-нагло ни го налагат да го харесваме и подкрепяме.  Разбира се, по закона на гадостта техните амбиции не спират до тук и разпространението на "гениалните им творения" все повече се бута в обществото и ни заобгражда. Меркантилните подбуди убиват таланта, а с него и естетиката в изкувството си отива. Но най-тъжното е, че има хора, които вярват в тези произведения и така пошлостта се превръща в масова култура. Изобщо не знам как това книжле "Как оглупях" е стигнало до България и как са се навили да го издадат. Безпочвено прехвален и отегчително бездарен труд на някакъв младеж, който е решил, че иска да е писател. Срамота е да се предлага такава шлака на хората, които обичат да четат, а да не говорим, че тази несръчно сглобена историйка е позор за литературата. Май много време му отделих.

I am not planning on translating everything I wrote about this book in Bulgarian, just because it is not worth the time I would spend on it. With a few words, "How I became stupid" is a great disappointment - poor written, there are some ideas that remained undeveloped, a pathetic attempt at satire, so overall the entire work is very shallow. I wouldn't even call it a novel, because the definition of a novel doesn't exist in this piece of self-indulgent nonsense. It is truly sad how this thing circulates around the world.

"The Bet" by Christina Nguyen/ "Облогът" от Кристина Нгуен

A few months ago, when I was back in Bulgaria, my best friend Anelie gave me this book as a gift and told me it is very important to let her know what my opinion is after I finish it. This is the moment to say that Anelie and I have a longtime tradition in birthday gifts - it can be only books and nothing else. Since we haven't seen each other for almost five years, each one of us had a list of desired books ready. She did not quite like my list although she fulfilled it. The next morning, she appeared with "The Bet" at my door - smiling and shining - saying "Read this!". After the waterfall of sentences that followed the few things that my brain captured were that this is Nguyen's debut and it is essential for the author to know what the readers think about it. Needless to say I was instantly captivated!

Although Christina Nguyen is very young Ukrainian author, "The Bet" is a serious reading. The fluidity of blending both stories - the bet between the narrator Sofia and her friend of necessity Masha with the parallel unfolding of a retrospective story of a life struggle is done in such an elegant manner.  The author possesses the talent to gently grab you and walk you through a world filled with generous emotional experience. The deep understanding that Christina has about the upsurges and lapses of the human soul made me think the entire time that she had experienced every single word in this book herself. Otherwise it shouldn't be possible to describe this story of a soul journey in that vivid way. The author is merciless on the events she describes. "The Bet" is the place where  the grief meets the tenderness, the love forms meet the strokes of fate. Would our moral be able to understand our feelings - this is what you are on the way to find out in "The Bet". So before you start... bet yourself.

Преди няколко месеца, когато си бях в България, най-добрата ми приятелка Анелия ми подари тази книга и ми каза, че й е важно да й кажа какво мисля за нея след като я завърша. Тук е момента да кажа, че Анелка и аз имаме дълга традиция да си подаряваме само книги за рожденните дни. И тъй като не се бяхме виждали почти пет години и двете имахме дълги списъци една към друга ( и тъй като сме си прекалено близки, всяка от нас си казва заглавията, които иска да прочете). Тя не одобри особено моя списък, но въпреки всичко ме дари с избраните от мен книги. След няколко дни се появи с "Облогът" и с обеснението, че не е доволна от моя избор и че това четиво по би ми харесало. Анелка ми разказа, че това е дебютният роман на авторката и е много важно за нея какво мислят читателите й. Не е нужно повече да се обеснявам, книгата вече ме привлече.

Въпреки че Кристина Нгуен е много млада украинска авторка, "Облогът" е сериозно четиво. Не знам каква част от книгата е биографична, но вярвам, че някои от фактите от нея наистина са се случили в живота й. "Облогът" започва с облог между главната героиня София и така наречената й приятелка Маша и продължава като разгръща ретроспективна история и нейния отпечатък в настоящия живот на София. Авторката притежава таланта да те улови нежно и да те заведе във свят изпълнен от изобилие на емоционални преживявания. Дълбокото познание на Кристина за възходите и паденията на човешката душа ме накара да мисля през цялото време, че тя е преживяла всяка една дума от този роман. Иначе би било невъзможно да опише толкова ясно и откровено душевното пътуване на своята героиня. Авторката е безпощадна към събитията, които описва. "Облогът" е мястото, където се срещат болката и нежността, образите на любовта и ударите на съдбата. 

Би ли могъл моралът да разбере чувствата - това сте на път да узнаете в "Облогът" . Така че преди да започнете.... обзаложете се!